Какво да правим при земетресение и как да се подготвим за него

Земетресението е краткотрайно явление, което обаче в зависимост от интензитета и активността си може да нанесе сериозни материални щети върху значителни площи и територии, както и да вземе човешки жертви. Ежегодно в света възникват близо 50 000 достатъчно силни земетресения, които могат да бъдат усетени без уред. От тях около 100 са с интензитет, способен да причини значителни щети, ако епицентърът е в близост до населени райони. Средно около веднъж в годината се случват много силни земетресения.

Въпреки множеството изследвания, проведени през последните десетилетия в страни като Китай, САЩ, Русия, Япония, учените не достигат до еднозначно решение по отношение на същинското сеизмично прогнозиране. Това означава, че те все още не могат да предвиждат времето, мястото и силата на природната стихия. За съжаление, през изминалите десетилетия се забелязва тенденция на увеличаване на щетите от земетресенията и това се дължи главно на три основни фактора.

• Първият е свързан с нарастването на човешките и материалните ресурси в районите, където има висок риск от възникване на природното бедствие. Големият ръст се дължи на благоприятните климатични условия и богатите природни дадености, които предлагат тези територии.
• Вторият фактор е свързан с неглижиране на реалната земетръсна опасност, което води до подценяване и пренебрегване на предпазните мерки, най-вече в строителството.
• Третият фактор е провокиран от способностите и възможностите на науката да предоставя на обществото ефективни решения за редуциране на последствията от земетресенията, да предвижда кога ще възникне самото природно бедствие и какви ще са въздействията след него.

Два са начините, чрез които може да се намали сеизмичният риск – единият е изготвянето и постоянното обновяване на съвременни карти за сеизмичната опасност в дадени райони, а другата е прилагането на антисеизмично строителство.

Къде се намира България на сеизмичната карта

България се намира в пояс с висока сеизмичност, което ни задължава да бъдем подготвени за земетресения. Макар продължителността им да не е голяма, последствията, които оставят, са тежки, ако магнитудът им надвишава 6-а степен по Скалата на Рихтер.

Нашата страна е позиционирана в централната част на Балканския полуостров, който се явява континентална граница на Евразия. От гледна точка на сеизмологията България се намира в Алпо-Хималайския пояс, характерен със своята висока сеизмичност. Съществено влияние върху оценката на земетръсния риск за територията на страната ни оказва и сеизмичността на съседките ни Гърция, Румъния, Турция и на държавите от бивша Югославия. В по-голямата си част земетресенията на Балканите са с плитки огнища до 60 км, а това предизвиква повече разрушения на повърхността. По-гъстата населеност и силното застрояване на полуострова са предпоставка за сериозни последствия дори при земетресения с магнитуд 5-6.

На територията на България като най-опасни сеизмични райони, при които е възможно да се прояви земетресение с магнитуд 7, се определят Пловдивската, Софийската, Кресненската, Шабленската и Горнооряховската зони. Има доказателства за силни земетресения през вековете на територията на нашата страна.

• Отбелязани са по-мащабни сеизмични въздействия през 1818-а и 1858 г. край София, като последното предизвиква значителни разрушения в столицата и появата на термални извори в западната й част.
• От 1901 до 1928 г. има данни за 5 силни земетресения, които се считат за едни от най-значителните в Европа през 20 век.
• През 1904 г. се случват едни от най-разрушителните, когато в интервал от 23 минути възникват две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8. Все още в Кресненското дефиле могат да се забележат следите от разкъсвания по земната повърхност вследствие тези две природни бедствия.
• През 1928 г. по долината на река Марица възникват три поредни земетресения, като най-силното е с магнитуд 7. Те разрушават голяма част от сградите в Пловдив, Първомай и Чирпан, засегнати са и много други населени места, 114 души губят живота си.
• Не са регистрирани други земетресения с катастрофални последици до 1986 година, когато в близост до град Стражица природното бедствие изненадва с магнитуд 5,7.

>>> Кои човешки дейности могат да предизвикат земетресение

Подготовка при земетръсно спокоен период

Ако искаме да сме подготвени за извънредни ситуации и да намалим поне малко негативните последици, които ще настъпят след евентуално земетресение, можем да предприемем следните действия:

• У дома, на лесно достъпно място да държим в готовност фенерче, аптечка с най-необходимите медикаменти и санитарни материали, свирка, чанта с важни документи и ценности, хранителни продукти с дълъг срок на годност и вода, топли дрехи.
• Да закрепим здраво мебелите и да не държим на високо тежки и лесно падащи предмети.
• Ако имаме лесно запалими и отровни вещества, да ги съхраняваме в плътно затворени съдове.
• Входът на жилището да не е възпрепятстван от различни предмети.
• Да определим човек извън региона, в който живеем, който ще служи като връзка между членовете на семейството.
• Да определим къде е най-безопасното място в дома. За най-опасни при земетресение се смятат стълбищата, асансьорите, балконите и външните стени.
• Всеки член на семейството трябва да е запознат с начините, по които е нужно да действа по време на земетресение.

Какво да правим, когато усетим първия трус

Действията ни по време на земетресение са от решаващо значение за безопасността не само на самите нас, но и на цялото семейство.

• Не се препоръчва напускането на сградата, в която се намираме. Ако можем да излезем от нея на открито за 10 секунди, тогава го правим и се отдалечаваме от нея максимално.
• За да сме на безопасно място по време на първия трус, трябва да застанем близо до вътрешна стена, под стабилна маса, колона или под рамката на вратата. Важно е да запазим самообладание, когато се засили люлеенето, не бива да се отправяме в този момент към асансьора или стълбите.
• В случаите, когато сме на открито, трябва да се отдалечим по най-бързия начин от сгради и далекопроводи.
• Когато шофираме и усетим земетресение, е необходимо да спрем на безопасно открито място и да изчакаме трусът да премине.
• Ако се намираме в обществен транспорт, най-добре е да изчакаме в превозното средство.

Как да действаме, когато премине първият трус

Действията, които можем да предприемем след преминаването на първия земетръсен трус, също са от изключителна важност.

• Трябва да изключим газта, електричеството и водата.
• Ако имаме предварително подготвен багаж, да го вземем и бързо да излезем от сградата.
• Не бива да използваме асансьора, а стълбите.
• Трябва да осигурим предимство на възрастните хора и майките с деца.
• Когато излезем от сградата, трябва да намерим открито място, като разстоянието между нас и най-близката сграда следва да е равно на височината на сградата.
• Трябва да стоим далеч от далекопроводи, трамвайни, електрически и тролейбусни мрежи.
• Ако сме в състояние, да помогнем на пострадалите около нас.
• По някакъв начин да обозначим местата, за които знаем, че има затрупани хора.
• Да се информираме за обстановката от Българското национално радио и от местните радиостанции. Да съблюдаваме обществения ред и указанията на полицията, на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и на други компетентни органи.

Как да действаме след земетресението

След като земетресението премине, е необходимо да спазваме определени правила, за да минимализираме негативните последици за нашето здраве.

• Да не натоварваме телефонните линии с ненужни и дълги разговори.
• Да се убедим (като се позовен на информация от компетентни органи), че опасността е отминала и земните трусове са се успокоили .
• Завръщането в дома ни трябва да стане след щателен оглед на сградата и след проверка от специализирани институции.
• Да обръщаме внимание на източниците си на вода, те трябва да са проверени, да спазваме добра лична хигиена. Неспазването на тези изисквания може да доведе до появата на епидемии, каквито често се случват след земетресение.
• По време на природни бедствия се увеличава престъпността и поради тази причина вниманието трябва да е насочено и към опазване на имуществото. При забелязване на нередности да се уведомят отговорните за реда органи.

Какво да правим при земетресение – видео