Какво представляват генномодифицираните и органичните храни и как да ги разпознаем

Всички знаем, че храната, която консумираме, оказва значително влияние върху нашето здраве, поради което е важно да подбираме продукти, които са добри както за нас, така и за околната среда. Неведнъж обаче сме се сблъсквали с различни етикети, определящи качеството и съдържанието на хранителните продукти – „органична храна“, „ГМО“, „Без ГМО“. Каква е разликата между органичната и ГМО храна и как се разпознават?

Какво представляват ГМО храните?

Генномодифицираните храни съдържат определени молекули, добавени или премахнати от ДНК, с цел устойчивост и подобряване на външния вид и вкус. По време на процеса обикновено се използват гени от вирус или бактерия, които са предназначени да променят начина, по който се отглежда храната.

>>> Генноредактирани храни – как се създават и опасни ли са за хората

Плюсове

Въпреки че може да изглежда неестествено да се променят или добавят организми в хранителни продукти, генномодифицираните храни имат няколко предимства:

• по-евтино производство;
• по-малко плевели;
• по-сладък вкус;
• по-добри хранителни качества.

Недостатъци

Както при всички неестествени неща, ГМО храните имат няколко недостатъка:

• Много генномодифицирани растения произвеждат бактериални токсини, водещи до резистентни насекоми.
• Появяват се повече суперплевели, устойчиви на стандартните хербициди.
• Генномодифицираните храни причиняват алергични реакции при някои хора.
• В редки случаи промените в хранителните продукти водят до развитие на рак.

Въпреки че мнозина смятат, че консумацията на ГМО храни може да е вредна за здравето, са необходими повече проучвания, преди да се направят каквито и да било заключения.

Какво представляват органичните храни?

Органичните продукти представляват храна, при производството на която не са използвани никакви вредни химикали, синтетични хербициди, пестициди, антибиотици, остатъци от лекарства и невротоксини. Те почти винаги са по-скъпи от ГМО храните, тъй като изискват повече грижи и сертификация. Всъщност органичните храни могат да струват до 50% повече от останалите продукти в магазина.

Плюсове

Ето защо органичните храни си струват паричната инвестиция:

• При отглеждането на органични храни не се използват пестициди.
• Забранена е употребата на хербициди за унищожаване на плевели.
• При органичните култури не се използва хексан (невротоксин).
• Органичното месо не съдържа никакви хормони и токсини.

Недостатъци

Въпреки че може да изглеждат като по-здравословна алтернатива, органичните храни имат някои недостатъци:

• Органичните храни са значително по-скъпи.
• Не всички хранителни магазини предлагат богат избор от органични храни.
• Органичните храни имат по-кратък срок на годност в сравнение с ГМО храните.
• Тъй като при производството им не се използват пестициди и хербициди, консумацията на органични храни е свързана с повишен риск от наличие на бактерии в храносмилателната система.
• Хранителната полза от този вид продукти е почти нищожна.

Как да разпознаем органичната храна?

Етикет

Органичните храни се маркират по специален начин. На етикетите им пише „100% органични“, „органични“ или „произведени с биологични съставки“. Това гарантира, че продуктът не съдържа генетично модифицирани компоненти.

Трябва да обръщаме внимание също и на етикетите „Без ГМО“ или „Произведено без генетично модифицирани съставки“. Тези продукти могат да съдържат генетично модифицирани организми, но не повече от 0,9%.

Плодовете и зеленчуците се маркират с PLU-код от 5 номера върху етикета. Кодът за генетично модифицираните продукти започва с 8, а този за органичните храни с 9.

Тъй като ГМО продуктите са широко разпространени и голяма част от тях не са етикетирани, е почти невъзможно да ги избегнем напълно. Въпреки това има плодове и зеленчуци, които рядко биват модифицирани – грах, манго, зеле, гъби, чесън, киви, патладжани. Ябълките, ягодите, портокалите, черешите, краставиците и чушките пък са сред продуктите, които е по-вероятно да бъдат ГМО.

Вкус и външен вид на продукта

Генномодифицираните храни изглеждат перфектно. Те имат правилна форма, еднакъв размер и дълъг срок на годност, тъй като допълнителните гени им осигуряват по-добра устойчивост към отрицателното въздействие на околната среда. Например генът Bacillus thuringiensis, добавен към генетично модифицирани растения, произвежда токсин, който отравя вредителите.

Най-честите генномодифицирани продукти

78% от соята, 33% от царевицата, 64% от памука и 24% от рапицата в света са трансгенни или генетично модифицирани. Те се добавят към храни като:

• колбаси;
• млечни продукти;
• полуфабрикати и миксове от брашна;
• зърнени закуски и разтворими овесени ядки;
• тестени и захарни изделия;
• подсладени напитки;
• памучни семена и фъстъчено масло;
• майонеза;
• шоколадов сироп.