Избягвайте 6 възпитателни метода, които пречат на децата да бъдат успешни

от 01 фев 2017г.

В хода на своите изследвания, експертният лидер и автор на едни от най-продаваните книги по психология д-р Тим Елмор, открива няколко основни грешки, които родителите често допускат при отглеждането на своите деца. Те могат да намалят самочувствието на малчуганите в най-ранна възраст и да ограничат техните шансове за успех в бъдеще и личен живот. За да ви помогнем да избегнете тези грешки, сме направили едно кратко обобщение по-долу. Обърнете внимание.

1. Не оставяме децата да поемат рискове.
Живеем в свят, който ни предупреждава за опасности на всеки ъгъл. Страхът от това да загубим нашите деца поставя тяхната безопасност на първо място, затова ние правим всичко възможно да ги защитим. Това е нашата работа, преди всичко, но понякога по този начин ние ги изолираме от поемането на риск за здравето и това има неблагоприятен ефект. Психолозите в Европа откриват, че ако едно дете не играе навън и никога не е изпитвало болка от ожулено коляно, то често ще има фобии като възрастен. Децата трябва да падат по няколко пъти, за да се научат, че това е нормално. Тийнейджърите вероятно трябва да се разделят със своя приятел или приятелка, за да оценят емоционалната зрялост, която изисква трайни взаимоотношения. Ако родителите премахнат риска от живота на техните деца, вероятно могат да изпитат висока арогантност или проява на ниско самочувствие в бъдеще.

2. Спасяваме ги прекалено бързо.
Днешното поколение от млади хора не е развило някои житейски умения, както децата преди 30 години, тъй като възрастните се намесват и решават проблемите вместо тях. Когато спасим нашите деца и им предоставим повече "помощ", ние премахваме тяхната необходимост за справяне със затрудненията и решаване на проблемите. Това е отглеждане и възпитание в краткосрочен план, което пропуска най-важното за лидерството - да подготвим нашите млади хора да се справят без чужда намеса. Рано или късно децата ще свикнат някой да ги спасява: "Ако се проваля или падна, един възрастен ще оправи нещата и ще премахне последиците от моето поведение." Когато в действителност, това дори не се доближава до начина, по който работи света и по този начин възпрепятства децата да стана компетентни възрастни.

3. Хвалим ги прекалено често.
Движението за самочувствие възниква при следвоенното поколение, но пуска корени в нашите образователни системи през 1980г. Присъствайте на малка лига по бейзболен мач и ще видите, че всеки е победител. Този "всеки получава статуетка" манталитет може да накара децата да се чувстват специални, но изследваният сега показват, че методът има неочаквани последици. Децата в крайна сметка забелязват, че мама и татко са единствените, които си мислят, че те са страхотни, когато никой друг не го казва. Те започват да се съмняват в обективността на своите родители: чувстват се добре на момента, но това не е свързано с реалността. Когато често хвалим децата и не взимаме предвид тяхното лошо поведение, те в крайна сметка се учат да лъжат, мамят, преувеличават и да избягват реалността. Да кажем, че те просто не се климатизират.

4. Оставяме вината да ни води.
Вашите деца няма да ви обичат всяка минута. Те ще бъдат разочаровани, но ще избегнат ефекта на разглезването. Така че, кажете им "не" или "не сега" и ги оставят да се борят за желаното. Като родители ние сме склонни да им даваме това, което искат, когато ги възнаграждаваме, особено ако са много. Когато някой се справи добре с дадена задача, ние чувстваме, че не е справедливо той да получава награди, а друг не. Това е нереалистично и не дава възможност да разкрие, че успехът зависи от нашите действия и добри дела. Внимавайте да не ги научите, че добрите оценки се възнаграждават с разходка в търговския център. Ако връзката ви се основава на материална награда, децата няма да изпитат нито вътрешна мотивация, нито безусловна любов.

5. Не споделяме нашите минали грешки.
Тийнейджърите ще се опитат да разперят крила и да отлетят от дома. Ние като възрастни, трябва да ги пуснем, но това не означава, че не може да им помогнем по пътя към живота. Споделете с вашите деца грешките, които сте правили на тяхната възраст по начин, способен да им помогне за взимане на добри решения. (Избягвайте заучените "негативни уроци" за справяне с цигари, алкохол, наркотици и други.) Освен това децата трябва да намират изход от всяка ситуация и да поемат отговорност за последиците от техните решения. Споделете как сте се чувствали, когато сте били изправени пред подобен опит, какво сте направили и какъв е бил резултатът.

6. Бъркаме интелигентност, даровитост и влияние за зрялост.
Интелигентността често се използва като мярка за зрялост на детето и в резултат на това родителите приемат, че интелигентното дете е готово за света. Това не е така. Някои професионални спортисти и холивудски звезди, например, притежават невъобразим талант, но все пак попадат в обществени скандали. Само защото даровитостта присъства в един аспект от живота на вашето дете, не мислете, че тя прониква във всички области. Не съществува магическа "възраст на отговорност" или изпитано ръководство за това кога на едно дете трябва да се дава конкретна свобода. Най-доброто правило е да наблюдавате другите деца на неговата възраст. Ако забележите, че те се справят сами по-добре, отколкото вашето дете, тогава може да забавите неговата независимост.

Източник: www.brightside.me
Снимка: www.npr.org/sections

Още по темата: