Как тялото ни се справя с болката без лекарства

Акценти

Обезболяващите медикаменти са част от живота ни, дори да не го осъзнаваме. Стоматологът ни поставя инжекция преди болезнена процедура, анестезиологът ни упоява преди операция, а жената все по-често избира да роди с епидурална упойка. Да не забравяме и лекарствата след хирургична интервенция, които пък облекчават болката по време на възстановителния процес. Свикнали сме да приемаме обезболяващи за какво ли не, а всъщност тялото ни е тясно свързано с мозъка и има своите биохимични механизми, с чиято помощ бихме могли сами да облекчим болката.

"Тялото има свои механизми за справяне с болката"

Д-р Санджай Гупта пояснява: „Съзнанието, тялото, мозъкът, костите и кръвта – всяка част от нас е устроена така, че не само да изпитва болка, но и да се справя с нея. Това е сложна система от взаимодействия, на която учените засега не обръщат особено внимание. За първи път разбрах колко ефективна е тя преди доста години, когато бях дете и се нараних сериозно на една ограда. Още преди да отидем в спешното и да ми дадат лекарство, усещах как тялото ми се успокоява, сякаш неговите механизми за лекуване се бяха активирали. Разбира се, болката не изчезна, но вече идваше на вълни, между които изпитвах истинско облекчение. След като майка ми дойде при мен, се почувствах още по-добре, защото нейното присъствие ми осигури не само емоционален, но и реален физически комфорт. Когато имаме до себе си грижовен човек, устойчивостта ни на болка се повишава. Обратно, когато сме изолирани и самотни, болката е по-силна. Сигурно добре знаете как се отразява обаждане от близък приятел или любимата музика на вашето тяло, когато ви боли. Подобни приятни изживявания изпращат сигнали за положителни емоции и чувства до онази част от мозъка, която обработва информацията за болка. Това е много важна тренировка за мозъка, ако искаме да преодоляваме болката, без да прибягваме често до медикаменти.“

Д-р Гупта нарича всички средства за справяне с болката „лечебен микс“. Той не включва само добре познатите лекарства и интервенции, но и някои не особено популярни инструменти, сред които ендогенната опиоидна система.

› Ендогенна опиоидна система

› Плацебо ефект

› Външни средства за намаляване на болката

  › Методът RICE 

  › Методът MEAT

› Добавки срещу болка

Ендогенна опиоидна система

Човешкото тяло може да произвежда самó естествената форма на химичните вещества в опиатите. Това са ендорфините – термин, който произлиза от гръцката дума endogenous (вътрешен, от вътре) и думата „морфин“. Те не само подобряват настроението, но и влияят на възприятието за болка. Колкото повече ендорфини, толкова по-малко болка.

Преди много години, когато фармацевтичните компании са започнали да изследват молекули и механизми, които могат безопасно да облекчат болката, са насочили вниманието си именно към ендогенната опиоидна система. Освен че е ефективно обезболяващо средство, тя регулира емоциите и настроението, участва в неврогенезата (образуването на нови неврони в нервната система), подобрява невропластичността на мозъка и уменията ни за учене и запаметяване.

Как работи ендогенната опиоидна система

Опиоидите, било то ендогенни или екзогенни (които се откриват в наркотиците), се свързват с опиоидни рецептори, разположени във външната мембрана на нервните клетки в мозъка, гръбначния мозък и други органи. След това опиоидите предизвикват серия от химични промени в или между самите неврони, които ни карат да се чувстваме приятно и в същото време облекчават болката.

Ендогенни опиоиди

Ендогенните опиоиди имат едно огромно предимство пред екзогенните. Можем да ги сравним със софтуерни програми, които са част от една и съща операционна система. Еволюцията е усъвършенствала работата им, включително начина, по който тялото ги усвоява, затова те могат непрекъснато да преминават от включен в изключен режим и обратно. Друго предимство на естествените опиоиди е, че се произвеждат в безопасни, малки дози. За разлика от тях изкуствените опиоиди могат да причинят запек, мозъчна мъгла, затруднено дишане, гадене и зависимост.

Природата е добавила още едно средство за оцеляване при спешни случаи – реакцията „бий се или бягай“. При много силен стрес, хормоните „бий се или бягай“ бързо активират ендогенната опиоидна система, а, както вече знаем, тя може да потисне значително усещането за болка. Разбира се, след като хормоналният отговор отслабне, болката ще се завърне, но поне за известно време няма да страдаме толкова силно.

Не само физическата болка може да мобилизира ендогенната опиоидна система. Има психологически, неврологични, физиологични и дори метафизични фактори, които също могат да я накарат да:

• спре болката;
• намали силата й;
• потисне емоционалния дискомфорт, свързан с нея;
• успокои нервната система и повиши устойчивостта на стрес;
• укрепи мозъчното здраве.

Тъй като ползите от ендогенните опиоиди не се забелязват, дълго време се е смятало, че не могат да бъдат контролирани така, както контролираме приема на хапчета например. Вече знаем, че дори една бърза разходка или пък дгожингът могат да предизвикат освобождаване на ендорфини. Същият ефект имат съзерцанието на залеза и близостта на любим човек. Можем да активираме ендогенната опиоидна система само като насочим вниманието си към нещо красиво или положително около нас.

Плацебо – фантомът, който печели битката с болката

Все повече учени успяват да докажат, че плацебо може да намали болката, което има своето обяснение. Когнитивни фактори като нашите мисли, вярвания и очаквания неизменно влияят на физическото и емоционалното ни състояние, активирайки ендогенната опиоидна система. Голямо значение има и това дали вярваме, че лечението, било то плацебо или медикаментозно, ще помогне.

Плацебо ефектите са различни и зависят от множество фактори, включително от очакванията (положителни или отрицателни), свързани с лечението. Очакванията от своя страна са продукт на субективни и физиологични преживявания, закодирани в нашия мозък, които могат да се променят с времето.

Външни средства за облекчаване на болката

Един от начините за справяне с болката включва простичка рутина, която всеки може да изпълнява у дома. Това е методът RICE.

Какво представлява обезболяващият метод RICE

Абревиатурата RICE означава почивка, лед, компресия и повдигане (rest, ice, compression, elevation). С тези няколко стъпки човек може да облекчи неприятните симптоми при навяхване, разтегнат мускул или болезнено натъртване.

Специалистът по спортна медицина Гейб Мъркин описва за първи път RICE през далечната 1978 г. Всъщност той допълва съществуващото схващане, че болката отслабва, когато пациентът си почива повече, като препоръчва леко притискане и повдигане на засегнатата част от тялото, за да се ограничи кръвоснабдяването към нея. Самият д-р Гупта признава, че дълго време е прилагал метода несъзнателно.

Има и други предложения за справяне с болката: PEACE – пази, повдигни, избягвай противовъзпалителните лекарства, притисни, информирай се (protect, elevate, avoid anti- inflammatories, compress, educate), LOVE – натоварване, оптимизъм, васкуларизация и упражнения (load, optimism, vascularization, exercise) и POLICE – предпазване, оптимално натоварване, лед, компресия и повдигане (protection, optimal loading, ice, compression, elevation).

Един от по-новите методи обаче, който според д-р Гупта би могъл да замести RICE, е MEAT – абревиатура, която означава движение, упражнения, премахване на болката и лечение. 

Облекчаване на болката чрез метода MEAT

Недостатъкът на RICE се крие в това, че само потиска възпалението, без да премахва причината за него. Възпалението в тялото всъщност играе важна роля, тъй като отключва оздравителните процеси и намалява вероятността от развитие на хронична болка. Потискането му ще донесе временно облекчение, но не е полезно в дългосрочен план, защото забавя или пък пречи на тъканите и органите да се възстановят. Затова е по-добре да оставим тялото си да се погрижи за себе си, с възможно най-малка намеса от наша страна. Това не означава, че RICE е подходящ във всяка ситуация. Ако например счупим кост, със сигурност е по-разумно да потърсим медицинска помощ.

Стъпки на MEAT

• Движение (movement) – леките движения подобряват кръвообращението и циркулацията на вещества, които са важни за излекуването. То стимулира работата на мускулите, сухожилията, хрущялите и други тъкани, докато заседналият начин на живот забавя оздравителния процес и може да удължи времето, в което изпитваме болка.
• Упражнения (еxercise) – Този елемент се включва, когато болката отслабне. При мускулна травма е препоръчително извършването на леки движения за плавно възстановяване на мускулната функция, а при друг вид травми – ожулване или подуване – раздвижването подобрява циркулацията на кръвта.
• Аналгезия (analgesia) – При нужда можем да прибегнем до обезболяващи средства, но трябва да бъде внимателни. По-безопасно е да използваме локални анестетици и лепенки. Ако държим на естествените средства, добри алтернативи са куркумата и капсаицинът.
• Лечение (treatment) – Последният елемент от MEAT включва някои ранни форми на лечение – физиотерапия, масаж, акупунктура, ледена и топлинна терапия.

Ледена терапия

Ледената и топлинната терапии облекчават болката, но десйтват по различен начин и са подходящи за различни травми.
Студената терапия помага при моментна или кратка болка. В случай на подуване например, тя трябва да се приложи през първите 72 часа. Не бива да забравяме, че, макар да забавя кръвообращението, което намалява болката при разтежение или навяхване, студената терапия крие риск от потискане на възпалението, по-бавно възстановяване и появата впоследствие на хронична болка.

Топлинна терапия

Топлинната терапия е подходяща при продължителна болка в мускулите, скованост и някои хронични заболявания. Тя подобрява циркулацията на кръвта, което отпуска мускулите и носи облекчение при болка в ставите. Затова тази терапия често се препоръчва преди тренировка или в случаите на сутрешна скованост.

Специалистите все пак предупреждават, че не бива да прилагаме студените или горещите компреси повече от 10-20 минути, защото може да увредим кожата си. По-безопасно е да повтаряме процедурата няколко пъти дневно, вместо да държим компреса дълго време. Ако болката се засилва, означава, че тази терапия не помага и е по-добре да я преустановим.

Прием на добавки при болка

Добавките добиха голяма популярност през последните години, защото хората вярват, че са с естествен произход. За съжаление, обстойните, рандомизирани изследвания върху тяхната ефективност, са твърде малко. Освен това много от тях не се контролират от държавата, което означава, че безопасността им не е гарантирана. Лекарите също са скептични, тъй като взаимодействието на някои добавки с лекарства може да е опасно за здравето.

След като изброихме възможните рискове, нека видим кои добавки се препоръчват при болка.

• Коензим Q10 – Има доказателства, че коензимът подобрява митохондриалната функция в клетките и има противовъзпалително действие. Препоръчително е да се приема след интензивна тренировка.
• Магнезий – Смята се, че този иначе прост минерал, който се среща и в нашите кости, облекчава болката, особено в кръста. Магнезият не позволява на калция да навлезе в клетките, което позволява на мускулите да се отпуснат и намалява спазмите.
• Куркума – Активното вещество куркумин се справя с възпалението и облекчава симптомите на синдрома на раздразненото черво. Много е важно да сме сигурни, че купуваме истински куркумин.
• Кора от бреза – Активното вещество в кората е салицин, който е сходен с аспирина. Салицинът се превръща в салицилова киселина, която намалява болката и понижава температурата. Той обаче, също като аспирина, може да раздразни стомаха и да причини кървене.