10 родителски грешки, които могат да съсипят живота на детето след развода

Разтрогването на бракове се среща толкова често в света, че дори има рекорд на Гинес за най-висок процент на развод. Той принадлежи на Малдивите. В някои страни, разбира се, процентът не е толкова висок, но въпреки това продължава да ни кара да изпитваме чувство на тъга. В крайна сметка, разводът е краят на любовта и надеждата и началото на стреса и травмата както за самите съпрузи, така и за техните деца. Малчуганите са много уязвими по време на този период. Ето защо родителите трябва да направят всичко възможно, за да избегнат грешки, които могат да им навредят.

1. Възприемате детето като възрастен

Да започнем с това, че детето не е възрастен. То не може да разбере причината за развода, както и вашите чувства и емоции. Вие носите отговорност за него и трябва да му осигурите чувство на сигурност и увереност, че всичко ще бъде наред.

Така че не е необходимо да говорите с него за всичко. То се нуждае от вашата подкрепа и трябва да я усеща, без да се налага да ви утешава постоянно. Споделяйте своите притеснения и неприятности с приятели, семейство или специалист. Не натоварвайте малчугана с вашите проблеми.

2. Принуждавате детето да избира

Не притискайте детето да избира между родителите. Това се отнася както до мястото на пребиваване, така и до въпроса с кого иска да остане. Те карат малчугана да се чувства така, сякаш предава някой от вас. Избирайки единия родител, то неволно наранява другия.

Това не е честно спрямо детето. Отидете в съда или решете проблема с вашия съпруг/съпруга. Може да изслушате мнението на детето, преди да вземете решението, но в никакъв случай не трябва да го притискате да решава вместо вас.

3. Опитвате се да бъдете любимия родител

В опитите да изглеждате по-добри от партньора в очите на детето, вие може да му навредите. Разрешавайки всички неща, които съпругът/съпругата забранява, нарушавате дисциплината, установена от него/нея. Постепенно детето започва да прави каквото иска, без да се вслушва във вашите инструкции и коментари. Това може да окаже негативно въздействие върху неговото личностно развитие и да го направи разглезено и капризно.

Трябва да постигнете споразумение с партньора относно принципите на възпитание. И да ги следвате. Дисциплината и разбирането, което е допустимо, трябва да присъства въпреки болезненото преживяване от развода. Това се отнася за всяко действие спрямо детето. Няма нужда да се изтъквате, че правите повече за него от другия родител.

4. Детето се чувства виновно

Детето е склонно да обвинява себе си за развода на своите родители. То вече изпитва стрес и неговия познат свят се променя напълно. И най-лошото, което може да направи, е да изпита чувство на вина.

Ето защо е важно да му обясните, че то не е виновно в тази ситуация. Не трябва да чувства, че не отговаря на очакванията на своите родителите и че някои от неговите лоши дела водят до техния развод. Казвайте му отново и отново, че го обичате.

5. Вие се чувствате виновни

Освен това е хубаво да обясните на детето, че вината също не е ваша. Понякога животът поднася неприятни изненади и нещата не се случват по начина, по който бихме искали. Разводът е едно от тези непланирани болезнени събития.

И ако хвърлите цялата вина върху себе си и играете ролята на виновния родител, това може да има вредно въздействие върху вашето дете - с всеки изминал ден започва да става все по-разглезено и да мисли, че има право на всичко. То дори може да ви обвини за своите нещастия.

6. Вие сте настроени негативно към вашия партньор

Както казахме, не хвърляйте цялата вина върху себе си. Но също така не винете вашия партньор за всичко. Не е необходимо да споменавате на детето за грешките и "престъпленията" на съпруга/съпругата. И се опитайте да не говорите лошо за него/нея. Не забравяйте, че вашето дете е 50% от вас и 50% от вашия съпруг/вашата съпруга.

Така че, когато обвинявате, критикувате и говорите отрицателно за него/нея, вашето дете го/я интернализира. Това води до влошени отношения с другия родител. И двамата сте негови родители и детето ви обича, въпреки всички ваши недостатъци.

7. Използвате детето като посредник

Няма значение дали изпитвате негативни чувства към вашия партньор. При пълно отсъствие на желание за общуване с него, не трябва да превръщате детето във вестоносец. То не бива да предава фразите и мислите от майката на бащата и обратно.

Опитайте всичко възможно и говорете с вашия/вашата съпруг/съпруга. Детето вече е стресирано от случилото се и няма нужда да усложнявате ситуацията като го карате да "стои между кръстосан огън" и да действа като посредник.

8. Блокирате връзката на детето с другия родител

Не забранявайте на детето да общува с другия родител. Не се опитвайте да нараните вашия партньор чрез отказ от посещение на малчугана или прекарано време заедно.

Тези действия карат детето да страда. То има нужда от двамата родители, а липсата на един от тях може да причини чувство на болка и страдание. По-добре да не се месите в отношенията между детето и вашия съпруг/вашата съпруга.

9. Имате нужда от детайли

Ако горното твърдение не се отнася до вас и позволявате на детето да се среща с вашия съпруг/вашата съпруга и да прекарва повече време с него/нея, тогава се опитайте да не го подлагате на кръстосан разпит, след като се прибере у дома. Дори да изгаряте от желание да научите всичко за партньора, неговите дела и дори новата любов, не притискайте малчугана.

Ограничете се до няколко обикновени въпроса, така че детето да почувства вашето спокойствие и позитивност относно неговите срещи и отношения с другия родител.

10. Мислите, че вашето дете не разбира ситуацията

Децата не могат да разберат всичко заради своята възраст. Но те виждат, чуват и забелязват. Ето защо е важно вие и вашия партньор да не показвате агресия и враждебност един към друг в тяхно присъствие. Не се карайте и не спорете, докато детето е наблизо.

То вижда всичко и това го кара да се чувства тъжно. Ето защо не трябва да повишавате неговите стрес и страдания чрез невъзможност за контролиране на емоциите. Опитайте се да решите всички проблеми насаме.