11 вълшебни фрази, които всяко дете трябва да чуе

Сред хилядите думи, които казваме на нашите деца, има няколко, които ги правят по-силни, по-добри и по-уверени. Представяме ви следните 11 фрази. Те допринасят за хармоничното развитие на децата и ги правят щастливи.

1.

Децата несъзнателно ни тестват със своето лошо поведение. Те сякаш казват: "Ще ме обичаш ли дори такъв?" Отговорът не трябва да бъде двусмислен: "Разбира се, че ще го направя! Щастлив съм, че те имам. Ако имах възможността да избирам от всички деца в света, бих избрал теб." По този начин вие допринасяте за развитието на детската психика.

2.

Тези две вълшебни думи са от решаващо значение за здравословното развитие на вашето дете. Важно е да ги подкрепите с действия: да прекарвате време заедно, да играете, да се смеете, да правите балончета, да прегръщате вашето дете, да обсъждате неговите проблеми и да го подкрепяте, ако е необходимо.

3.

"Ах, стаята ти е чиста!", "Уау, леглото е оправено!", "Сгънал си си дрехите толкова прилежно! Много добре!" Тези думи помагат на детето да усети вашата подкрепа и вяра в него. Те ясно показват, че усилията му са високо ценени. Също така "положителната подкрепа" предизвиква приятни чувства и емоции, които се превръщат в утвърден модел на поведение.

4.

Всички сме хора и всеки човек прави грешки. Важно е да имате смелостта да ги приемете и да поискате прошка от вашите деца. По този начин те разбират, че ги цените и уважавате. Освен това ги учите, че ако някой не е прав, той трябва да поиска прошка и да не повтаря своите действия.

5.

Потискането на отрицателните емоции води до неврози и психосоматични заболявания. Детето има право да се ядосва. Позволете му да тъжи за загубата на играчка или да плаче, когато го боли. Забраната за негативните чувства представлява забрана за спонтанността. Нашата задача като родители е да учим децата да изразяват своите емоции, без да вредят на никого.

6.

Важно е детето да бъде наясно, че безстрашието е невъзможно. Всеки в света се страхува от нещо, а смелостта помага за преодоляване на този страх и насърчава предприемането на действия въпреки него. Ако детето ви се плаши от нещо, споделете с него вашите собствени спомени и преживявания за начина, по който сте се чувствали и как сте се справили с подобна ситуация.

7.

Като даваме на детето право на избор, ние го учим да се вслушва в себе си и да не се страхува да отхвърля предложенията, които противоречат на неговите вярвания, желания и интереси. В противен случай малчуганът расте пасивен, зависими и лесно манипулиран от властта на някой друг. Мислете с 20 години напред, когато искате безпрекословно подчинение от вашето дете. Наистина ли желаете то да се превърне във възрастен, който се подчинява на всички и не се опитва да защити своята собствена позиция?

8.

Когато напомняте на детето за неговите предишни успехи, вие го убеждавате в неговата сила и му помагате да осъзнае, че може да постигне много повече неща.

9.

"Всичко е наред! Опитай отново.", "Вярвам в теб!", "Никой не го постига веднага." Това са нещата, които трябва да кажете на вашето дете в случай на неуспех, дори той да изглежда сериозен (като получаване на слаба оценка или загуба в конкурс). Малчуганът трябва да разбере, че всеки успешен човек е допускал грешки и че грешките помагат за развитието на постоянство, търпение и други важни качества. Най-важното, обаче, е да покажете, че тези неуспехи няма да окажат влияние върху това колко много го обичате.

10.

"Как се чувстваш?", "Как мина денят ти?" Подобни въпроси допринасят за създаване на емоционална близост между дете и родител. Освен това учат малчугана да формулира своите мисли. И най-накрая, те му позволяват да бъде достатъчно чувствителен и внимателен към самия себе си.

11.

Родителите често използват местоимението "ние" във връзка със своето дете: "Ние пълзим!", "Ние ходим на детска градина.", "Скоро ще започнем втори клас." В ранна детска възраст, чувството на майката и детето като цяло е полезно за развитието на бебето и дори необходимо за неговото оцеляване. В бъдеще то затруднява развитието му и възпрепятства психологическото отделяне. Възможността за самоувереност е важна за разбиране. Психолозите са убедени, че целта на образованието е да учи детето да бъде достатъчно добър родител за самия себе си. И първата стъпка към това започва с местоимението "ти".

Източник: www.brightside.me
Снимка: www.thespruce.com
По статията работи: Маргарита Добрева