Защо жените ходят по-често по малка нужда и как да се справят с този проблем

„Пак ли трябва да спираме?“ Това е познато оплакване по време на семейни пътувания с кола и често е насочено към жените. От ситкоми и стендъп комедии, идеята, че жените имат по-малък пикочен мехур, се е превърнала в културна сензация. Но дали е анатомично точна?

Краткият отговор е, че това не е съвсем вярно. Пълната картина разкрива по-сложно – и много по-интересно – взаимодействие между анатомията, физиологията и социалната обусловеност. Жените може да чувстват, че трябва да ходят до тоалетна по малка нужда по-често, но действителният размер на пикочния им мехур не е съществено различен от този на мъжете.

Какво представлява пикочният мехур

Пикочният мехур е кух, мускулест орган, който прилича на балон и се намира в долната част на корема. Две ключови характеристики правят разтягането и свиването му възможни – детрузорът и преходният епител. Детрузорът е слой от гладка мускулатура, който образува стената на пикочния мехур. Неговата необичайна еластичност му позволява да се разтяга, без да изпраща сигнали до мозъка, а когато настъпи време за уриниране, той се свива силно. Вътрешната обвивка, наречена преходен епител, се разтяга и свива, за да поеме отпадния продукт, като същевременно предпазва подлежащите тъкани от токсичното съдържание на урината.

Благодарение на този дизайн, пикочният мехур може да се разширява и свива през целия живот, без да се разкъсва, да губи тонус или да изпраща фалшиви сигнали – през повечето време.

И така, каква е ролята на пола?

В структурно отношение мъжките и женските пикочни мехури си приличат повече, отколкото се различават. И при двата пола органът побира около 400-600 милилитра урина. Това, което обгражда пикочния мехур обаче, може да повлияе на усещането и неотложността, и оттук започват разликите.

При мъжете пикочният мехур е разположен над простатата и пред ректума. При жените той се намира в областта на таза, споделяйки общо пространство с матката и влагалището. По време на бременност нарастващата матка може да компресира пикочния мехур, което провокира характерното за третия семестър често ходене до тоалетна.

Дори когато една жена не е бременна, пространствените ограничения могат да означават, че пикочният мехур предизвиква чувство за неотложност по-рано. Някои проучвания показват, че жените са по-склонни да усещат пълнота на пикочния мехур при по-малки обеми на урина – вероятно поради хормонални влияния, повишена сензорна чувствителност или динамична връзка между опората на тазовото дъно и разтягането на пикочния мехур.

Тазовото дъно – мускулите и сухожилията, поддържащи пикочния мехур, матката и ректума – е от решаващо значение. При жените то може да бъде отслабено в резултат на раждане, хормонални промени или с възрастта, променяйки координацията между задържането и освобождаването.

Също така инфекциите на пикочните пътища (по-чести при жените поради по-късата уретра) могат да направят пикочния мехур свръхчувствителен, увеличавайки честотата на уриниране дори след като инфекцията е отминала.

Анатомията е само част от причината жените да ходят по-често до тоалетна по малка нужда

Навиците на ползване на тоалетна могат да варират в различните култури. От ранна възраст много момичета често са съветвани да „ходят до тоалетна за всеки случай“ или да избягват обществените тоалетни. Тези навици могат да приучат пикочния мехур да се изпразва преждевременно, намалявайки способността му да се разтяга. Междувременно на момчетата често се дава повече свобода на действие – или биват насърчавани да чакат.

 С течение на времето пикочният мехур се учи. Не можете да промените размера му, но можете да тренирате неговата толерантност.

Трениране на пикочния мехур

Тренирането на пикочния мехур е поведенческа терапия, използвана за подобряване на контрола на пикочния мехур и управление на уринарната инконтиненция. Тя включва структурен подход за увеличаване на времето между посещенията на тоалетната и количеството урина, което пикочният мехур може да побере. Чрез постепенно забавяне на уринирането и използване на техники за управление на позивите, човек може да си възвърне контрола над функцията на пикочния си мехур.

Ето няколко стъпки, които можете да предприемете в тази посока:

• Планирано уриниране – Започнете с уриниране в предварително определени интервали, дори и да не чувствате позив.
• Отлагане на уринирането – При възникване на позив за уриниране се опитайте да отложите ходенето до тоалетната, дори и да е само за няколко минути.
• Техники за потискане на позивите – Техники като упражнения за релаксация (прогресивна мускулна релаксация, дихателни упражнения и медитация), упражнения на Кегел (упражнения за стягане и укрепване на мускулите на тазовото дъно) и разсейване могат да помогнат за потискане на позивите и отлагане на уринирането.
• Увеличаване на интервалите – Постепенно увеличавайте времето между интервалите за уриниране.
• Постоянство – Тренирането на пикочния мехур изисква постоянни усилия и търпение, тъй като може да отнеме няколко седмици или месеци, преди да забележите значително подобрение.

Тренирането на пикочния мехур, комбинирано с упражнения за тазовото дъно, е ефективен, неинвазивен начин за възстановяване на контрола, особено за хората със свръхактивен пикочен мехур или стресова уринарна инконтиненция (състояние, при което се отделя урина при смях, кихане, кашляне, вдигане на тежки предмети или извършване на други дейности, които изискват физически усилия).