8 метода, чрез които да се справим с най-честите капризи на децата

Често във възпитанието на децата родителите допускат различни грешки, поради факта, че не знаят как точно да реагират в различните ситуации. Представяме ви 8 от тези напрегнати моменти, с които са се сблъсквали много майки и бащи. Те ще ви помогнат да изградите силна връзка с вашите деца, като ги възпитате на едно добро поведение. Ето ги и тях.

Пример 1: Дава отрицателен отговор на всеки въпрос.

Марина е на 2 години и половина и дава отрицателен отговор на всеки въпрос. Тя отказва да отиде в парка, да излиза навън, да се къпе, да се преоблича и така нататък.

Неадекватна реакция:

Предвид отрицанията на Марина, майка й се ядосва и реагира гневно, принуждавайки детето си да направи това, което то не желае (като да отиде в парка например). Според майката това ще научи Марина да се подчинява.

Адекватна реакция:

Възможно е Марина да не е осъзнала значението на думата "Не!". Един от вариантите е да покажем значението на думата, като се съгласим с детето, и след няколко минути да му зададем въпроса по друг начин, като му дадем право да избира между 2 опции: "Сега ли искаш да отидем в парка или след 5 минути?". За да му помогнем да избере, може да използваме един по-ефективен начин, като представим въпроса в 2 алтернативи: "Ако отидем сега, ще имаш повече време да играеш с любимите играчки в банята."

Пример 2: Ядосва се безпричинно.

Ангел (на 2 години) е в магазин и вижда играчка, която му харесва. Когато майка му казва, че няма да я купи, той започва да вика, да плаче и да се сърди.

Неадекватна реакция:

Майката е толкова засрамена от поведението на сина си, че в крайна сметка решава да му купи играчката, за да спре яда му.

Адекватна реакция:

Най-важното в случая е да запазите спокойствие и да не се влияете от това, което другите хора мислят. Някои деца се успокояват, когато ги прегърнат силно. Друг вариант е да застанете на 1 място, държейки ръцете на сина си, и да го погледнете в очите. Обяснете му защо поведението му е неправилно и след това завършете пазаруването си, дори и да продължава да плаче. Това, което не трябва да правите е да му купувате играчката, защото по този начин ще свикне да му се угажда.

Пример 3: Не иска да си ляга в леглото.

Катя (на 2 години и половина) играе с брат си до момента, в който трябва да си легне. Момичето се сърди и започва да плаче. През 5 минути вика родителите си в леглото.

Неадекватна реакция:

Баща й изнервен я слага да си легне и си отива. Когато Катя започва да плаче, той й казва, от другата стая, да замълчи и да заспива веднага, иначе ще я накаже.

Адекватна реакция:

Необходимото, в този случай, е един час преди Катя да си легне, в къщата да настъпи спокойна атмосфера и да се избегне играта или гледането на телевизия. Майката или бащата трябва кротко да оставят детето в леглото, да отделят време, за да поговорят с него, или да му прочетат приказка. След като се успокои може  да го целунат за лека нощ и да си отидат. Трябва да оставят вратата леко притворена, за да го чуват и в случай, че ги повика, да не отиват в стаята му. Може да отидат само, ако усетят, че детето се чувства притеснено или изнервено. В такъв случай е нужно да се върнат, да го успокоят и отново да излязат от стаята, преди то да заспи напълно.

Пример 4: Не слуша какво му се говори.

Бащата на Ани (на 3 години) я вика няколко пъти, за да отиде да яде, но момичето продължава да гледа телевизия, сякаш не чува.

Неадекватна реакция:

След няколко неуспешни опита, бащата идва раздразнен при детето, спира телевизора и му казва, че никога вече няма да гледа телевизия.

Адекватна реакция:

Вероятно Ани не възнамерява да не се подчини, но пък е толкова "погълната" от процеса на наблюдение, че несъзнателно се изолира от света. Най-доброто, което може да се направи в случая, е бащата на Ани да й позволи да гледа телевизия и малко преди фиксирания час за хранене да й каже спокойно: "След 5 минути телевизора се изключва и отиваме да ядем.". Когато настъпи моментът, трябва да й се повтори, че е време да го спре и тя ще го направи.

Пример 5: Бута нещата на земята.

Майката на Иван (13 месеца) го е оставила на детския стол, за да си играе с играчките. След 2 минути всичко вече е по земята.

Неадекватна реакция:

Майката на детето се разстройва, поради факта, че трябва да събере всичко от пода, и го наказва като го лишава от игра.

Адекватна реакция:

През тези месеци децата са големи „откриватели”. На тях им допада това, че притежават „сила” върху предметите и им е интересно, когато чуват звука от падането им. Така че, Иван не разбира, че когато бута играчките всъщност извършва нещо нередно. В този случай е най-добре да извадите детето от стола и да го помолите заедно да съберете падналите предмети. След това да го поставете отново на мястото му, да върнете играчките и да му кажете, че ако ги бутне отново, те ще се развалят и така той няма да може да играе с тях. С течение на времето детето ще осъзнае смисъла на думите ви и стойността на играчката.

Пример 6: Бие другите деца.

Калоян (на 6 години) играе в парка с приятел и когато решава да му отнеме топката, го блъска силно.

Неадекватна реакция:

Когато вижда какво прави неговия син, бащата на Калоян се приближава доста притеснен, хваща го рязко за ръката и на висок глас му казва да се извини.

Адекватно поведение:

В първите години децата изразяват своето недоволство, удряйки или хапейки. За да научи Калоян на „по-цивилизовано” отношение, бащата не трябва да крещи на детето. Най-добре ще бъде да го отдели от другото момче, да му обясни ясно и спокойно, че това не трябва да се прави и да го накаже за момент без игра (по 1 минута за всяка от годините, които детето има). След това бащата трябва да го придружи, за да може Калоян да се извини на другото момче.

Пример 7: Времето за ядене се оказва тежка битка.

От няколко седмици майката на Ангел (3 години) изпитва ужас от момента, в който трябва да нахрани сина си. Детето прави отвратена гримаса, затваря уста, плюе храна, прави се, че повръща и така нататък.

Неадекватна реакция:

Всеки ден майката се въоръжава с търпение и всичко започва много добре, но след половин час вече, действията на Ангел я изкарват извън нерви и тя го наказва да стои седнал на стола, докато не спре да се държи абсурдно.

Адекватна реакция:

Решението на този проблем може да дойде от майката на Ангел, която често да говори на сина си за предимствата от здравословното хранене (например, че ще стане силен, красив и други) и винаги да го поздравява за количеството, което е изял, макар и да е по-малко от това, което тя си е представяла. Друга възможност би била да включи сина си като помощник в кухнята. Той може да й помага за покупките, а тя да му се отблагодари като му представи разнообразна и увлекателна презентация на храни, които да стимулират апетита му.

Пример 8: Не иска да използва гърнето.

Калина (на 2 години и 2 месеца) не издържа и секунда на гърнето и когато майка й най-малко очаква, става и си тръгва.

Неадекватна реакция:

Майката на Калина се изнервя, слага детето на гърнето, застава пред него за момент и го чака да си свърши работата. Дразни се много, ако то не успее и се кара, когато се изправи.

Адекватна реакция:

Отказването от памперса се оказва истинско предизвикателство за Калина. За да й помогне, нейната майка трябва да направи така, че детето да привикне към гърнето. Тя може да я поставя на оказаното място по 2-3 пъти на ден (първите дни с памперса и след това без). Също така е необходимо да използва момента, за да й обясни предимствата на хигиената и да спомене, че гърнето се използва от "големите момичета". Ако детето все още отказва да направи това е най-добре да не се задължава. Когато не чувства натиск, със сигурност само ще се помоли за гърнето.