Как да разберете дали детето страда от аутизъм, дислексия, дисграфия или хиперактивност

Момчетата са склонни да имат нарушения в развитието 2 пъти по-често от момичетата. Рисковите фактори са различни, но могат да включват: недоносеност, усложнения по време на раждане, боледуване по време на бременност и други. Всяко заболяване има способността да направи бъдещия живот на детето много по-труден. Ето защо трябва да бъде диагностицирано в най-ранна възраст.

Представяме ви признаците на най-разпространените нарушения в развитието на детето: аутизъм, дислекция, дисграфия и синдром на дифицит на вниманиетото и хиперактивност.

Аутизъм

Симптомите на аутизъм могат да се наблюдават при деца над 2-годишна възраст и да се изразят силно при такива над 5-годишна възраст. Поне така твърди статистиката. Според нея, момичетата страдат от това разтройство 4 пъти по-рядко от момчетата.

Въпреки популярния стереотип, аутизмът не означава, че хората не могат да се развиват и да правят това, което обичат. Основният проблем е, че изпитват трудност по време на общуване, особено с непознати. Важно е да знаете, че симптомите на аутизъм се облекчават само с помощта на правилно лечение.

Може да ги разпознаете, ако забележите, че детето се държи странно, например:

• Страхува се да общува с хора, които не познава и по време на разговор избягва зрителен контакт. Не е в състояние да изпитва съпричастност и може да се смее на някой, който плаче или обратното.
• Прави машинални неща като почукване върху повърхност възможно най-дълго време, люлеене като часовниково махало и поставяне на играчките в ред, определен от предварително измислен принцип. Не се отегчава и може да продължи да прави едно и също нещо с часове. Неговите очи обикновено изглеждат празни, когато се заема с подобна дейност.

• Не разбира социалния контекст: Държи се еднакво у дома, в училище, в магазина или някъде другаде. Общува с всички по един и същ начин и може да прояви неуважение към по-възрастните хора.
• Не може да се научи да използва невербална комуникация. Не разбира езика на тялото на останалите и не се изразява с жестове. В най-тежки случаи не използва изражението на лицето.
• Страхува се от всяка промяна. Ако размествате мебелите, това може да доведе до паническа атака. Същото важи за храната, за начина, по който ходи на училище и за други неща, с които детето е свикнало.
• Има добре развити рецептори: обича да докосва предмети и да усеща най-слабите аромати. Често се заглежда в камъни, дървени текстури и други материали. Има висок праг на търпимост към болка и може да стиска собствената си кожа, за да види какво се случва.

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)

Въпреки популярния стереотип, това разтройство може да бъде открито само при деца над 4-годишна възраст и само ако симптомите се наблюдават от ден на ден. Ако мислите, че забелязвате такива, но рядко, това означава, че детето е напълно нормално. Подобно разтройство може да се лекува успешно с помощта на медицински методи.

Според статистиката, СДВХ често се диагностицира при близнаци и недоносени деца. Освен това момчетата са изложение на по-висок риск: те страдат от това състояние 3 пъти по-често от момичетата.

Влиянието върху живота на възрастен човек със СДВХ не е огромно: Тези хора обикновено взимат прибързани решения, притесняват се и могат да досаждат на останалите. Също така изпитват трудност при извършване на скучна работа.

СДВХ е лесен за диагностициране. Просто обърнете внимание в тези показатели на детето:

• Не може да стои на едно място, не спира да се движи, оглежда се навсякъде и действа така, сякаш има двигател вътре в себе си. Неговите действия нямат цел: просто грабва каквото може, в следващия момент го хвърля и взима нещо друго.
• Не може да се концентрира върху скучна дейност за дълъг период от време като почистване или миене на чинии. Но може да играе на компютъра и да прави други неща с часове.
• Често се разсейва от външни фактори. Например, може да се захване с нещо и след това просто да замръзне, ако забележи ярка светлина през прозореца.

• Не може да контролира своите емоции. Изпада в истерия, само защото не иска да чака на опашка или започва спор с роднини за нищо. Понякога изрича лоши думи и няколко минути по-късно се връща, за да се извини. 
• В училище и детската градина, прекъсва другите ученици и дори учителите. Ако трябва да прави тест, обикновено не чете въпросите до края (нямат достатъчно търпение за това) и просто дава случайни отговори.

Дисграфия

Това разтройство пречи на децата да се научат да пишат правилно. То се забелязва доста често и не оказва влияние върху живота на възрастните хора. Най-често се среща при деца, които вече имат проблеми с очите или ушите или страдат от СДВХ.

Невъзможно е да се отървете от това нарушение като карате детето да прави упражнения, за да развие своите двигателни умения и да направи мускулите на ръцете по-силни.

Дисграфията може да се диагностицира с помощта на следните признаци:

• Когато пише, винаги бърка сходни звуци.
• Може да добавя букви към думи, които в действителност не трябва да бъдат на това място, да променя разположението на сричките и да ги пропуска напълно.
• Когато пише, слива думите (особено предлозите).

Отляво: Почерк на 23-годишен човек, на когото е поставена диагноза дисграфия на 10-годишна възраст.

Отдясно: Почерк на човек, който току-що е бил диагностициран с дисграфия.

• Доста е трудно да прочетете това, което пише. Дори да се опитва да изписва буквите бавно и старателно, те все още остават невъзможни за разбиране.
• В най-тежкия случай, изпитва затруднения с говоренето.

Дислексия

Според статистиката, 70-80% от хората, които имат проблеми с четенето, всъщност страдат от дислексия. Това разтройство обикновено е вродено и се лекува, ако детето посети специалист навреме. Дислексията не може да бъде диагностицирана по-рано от 10-11-годишна възраст.

Тя не предизвиква много проблеми в живота на възрастните хора, освен че причинява затруднения по време на четене. Понякога идеята, че човек е диагностициран с дислексия е страшна за останалите, така че той може да изпита срам и да се опита да прикрие разтройството. Подобно поведение се счита за нормално.

Може да диагностицирате дислексия, ако детето има следните симптоми:

• Чете лошо, въпреки че другите му умения (смятане, рисуване и дори писане) са добри. Неговият коефициент на интелигентност е нормален или дори висок, така че интелигентността и дислексията не са свързани.
• Отказва да практикува четене и просто казва, че не иска да го прави. Става доста раздразнително, ако неговите родители започнат да упорстват прекалено много.
• Може да чете, и то бързо, но не и да каже това, което е прочело току-що, защото не разбира смисъла на текста.

• Детето с дислексия е разсеяно. Може да се наложи да го попитате нещо два пъти, преди да отговори. Понякога не забелязва нещата наоколо. В резултат на това може да изпита несигурност и да потърси себе си в някакъв вид изкуство. (като музика, актьорско майсторство и други).
• Често държи молива и химикала по грешния начин. Например, поставя химикала между средния и безименния пръст и всеки опит да го научите на правилно боравене с него остава неуспешен.

Редактор: Маргарита Добрева
Източник: brightside.me
Снимка: factdr.com