Насърчаването на състрадание у децата ги кара да се хранят по-здравословно

Акценти

Учени откриха изненадваща връзка между проявите на състрадание и поддържането на здравословни хранителни навици. Проучване, проследяващо деца между 5- и 17-годишна възраст, показва, че онези от тях, които имат мило, грижовно и общественополезно поведение, т.е. са просоциални, са по-склонни да се хранят по-здравословно като тийнейджъри.

Това кара учените да обърнат внимание на нова стратегия - насърчаването на просоциалността през цялото детство да води до насърчаване на здравословното хранене.

Изненадващо - помагащите деца се хранят по-здравословно

Изследователите анализирали данни от национално представително проучване, което е направено сред деца от Обединеното кралство в продължение на 20 години, започвайки от раждането им. То е публикувано в Американския журнал за превантивна медицина.

Наблюдението включвало съобщаване на данни от родителите дали детето им взима участие в дейности, изискващи доброта, грижа и състрадание, когато е на възраст 5, 7 и 11 години. Учените след това проучвали дали степента на ангажираност при децата е свързана с тяхната самооценена консумация на плодове и зеленчуци в тийнейджърските години (14 и 17 г.).

"Предишни изследвания са установили, че поведенията, които целят помагане на другите, са свързани с по-добро здраве при възрастните хора. Искахме да разберем дали тези видове дейности са от полза и за младите хора, като се фокусирахме върху по-широк спектър от просоциални поведения, като прояви на доброта, сътрудничество и грижа за другите", обяснява водещият изследовател Фарах Куреши, доктор на науките, магистър по здравни науки към Училището по обществено здраве "Джон Хопкинс Блумбърг".

С анализа, който правят, учените откриват, че децата, които постоянно имат позитивно и съпричастно отношение на всяка възраст към останалите, са по-склонни да поддържат здравословни хранителни навици в юношеските си години. А това е период, когато изборът на храна определя моделите, които могат да оформят здравето през целия живот.

Просоциалното поведение, като зачитане чувствата на другите, подпомагане, ако някой е разстроен или наранен, споделяне, доброволчество, може да повлияе на здравето на децата, защото укрепва социалните им връзки и подобрява психологическото функциониране чрез насърчаване на по-добро настроение, чувство за компетентност, цел и повишена способност за справяне със стреса, според старшия автор Джулия К. Бьом, доктор по философия от университета "Чапман".

Стимулиране на просоциалното поведение като здравен актив

Анализът на данните дава на изследователите информация за потенциален здравен актив - просоциалното поведение - който да стимулира положителни резултати през целия живот. Установеното от изследователите подкрепя предишно проучване, което показва, че съпричастността и грижата, проявявани от младежите, са свързани с по-здравословни навици, в това число и хранителни.

Съавторът на новото изследване Лора Д. Кубзански, доктор и магистър по обществено здраве в Катедра "Социални и поведенчески науки" към Харвардското училище за обществено здраве "Т. Х. Чан", ръководи новаторска програма за дългосрочно въздействие на просоциалността върху здравето. Тя е на мнение, че подобни открития могат да насочат вниманието към нови и креативни стратегии за промоция на здравето, които ангажират младежите по начини, отразяващи техните присъщи силни страни, в това число споделени ценности, свързани със състрадание и доброта. Насърчаването на доброволчество и съпричастност в детството изглежда обещаващ подход с бъдеще, който може да подпомогне превенцията на здравето по-късно.

"Живеем в разединяващо време, когато емпатията може да се усеща като подценена. Това проучване ни предлага важно напомняне за силата на добротата и състраданието не само за тези, които ги получават, но и за тези, които ги дават. Култивирането на тези качества у децата може да бъде важен и нов път за насърчаване на общественото здраве", завършва д-р Куреши.